главоболие

главоболиеКакво представлява главоболието

Главоболието е термин, използван при изразена до умерена болка в различни части на главата (над очите или зад ушите, задната част на главата – тилно, в основата на черепа, в слепоочията и др.) с различни причини, интензивност и продължителност; понякога болката във врата и високо в гърба също се определя като главоболие. Мозъкът сам по себе си не изпитва болка; главоболието произхожда от мрежата нервни влакна в тъканите около мозъка, от мозъчните обвивки и структурите в мозъчната основа, мускулите и кръвоносните съдове на лицето, шията и черепа.
Главоболието може да бъде случайно, повтарящо се или хронично. Болката може да е умерена или силно изразена, така че да нарушава ежедневните дейности.

разпространение на главоболиетоКолко често се среща главоболието

Засяга почти всеки човек в някой период от живота му. Английски изследователи доказват, че при около 70% от населението е имало поне един път главоболие на всеки три месеца, а при жените на възраст 18 – 35 г. тази цифра е почти 93%. Последни проучвания установяват, че 90% от мъжете и над 95% от жените съобщават за някаква форма на главоболие. Възрастните индивиди от 20 до 50 г. са най-често страдащите, но децата и подрастващите се засягат също – около 20%.

Какво предизвиква появата на главоболие

Няма доказана една единствена причина за главоболието. Съществуват фактори, които улесняват появата на главоболието, наречени тригерите на главоболието. Най-често срещаните са: стресът, умората, нарушенията на съня; неправилната работна поза, напрежението на очите, нередовното и нерационално хранене, тюнопушенето и употребата на алкохол; а при жените и хормоналните промени преди менструация и по време на климактериума и много други.

Кои са най-честите видове главоболие

Съществуват много типове главоболие и точната диагноза понякога е затруднена и критична дори за лекаря. Диагнозата е сложна не само поради наличието на различни типове цефалгия, но и защото пациентът може да страда от повече от един тип главоболие. Международната класификация на главоболието (The International Headache Classification – ICHD-2) определя 2 основни вида: първично и вторично главоболие.

Първично главоболие – главоболие, което възниква независимо и не е резултат от други болести и болестни състояние. Тук спадат:

а) Мигрена – повтарящи се пристъпи на главоболие с определена характеристика: пулсираща или тупкаща болка в едната половина на главата, изразена до силна, често съчетаваща се с гадене или повръщане, усилване на болката при обичайната физическа активност, свръхчувствителност към светлина или шум, силен звук и с продължителност от 4 до 72 часа.

първично главоболиеб) Тензионно главоболие (тензионен тип главоболие) – непулсираща, постоянна болка (като стягаща лента от двете страни на главата), налягане/натиск около челото, в слепоочията или врата и задната част на главата; продължителност – от 30 мин., часове до 7 дни за пристъп (типичното тензионно главоболие трае 4 – 6 часа); често продължава и след заспиване; обикновено няма гадене и обичайната физическа активност не засилва и не утежнява главоболието.

кластърно главоболиев) Кластърно главоболие – групирани пристъпи от изключително силна, експлозивна, едностранна болка в главата – около и над окото, която може да се разшири и към задната част на ухото; често със зачервяване на окото, сълзене, запушване на носа, изтичане обилно на секрет от носа, изпотяване на челото и лицето, подпухване на меките тъкани, свиване на зеницата, спадане на клепача, забавяне на сърдечната честота. Тези пристъпи траят обикновено 15 мин. до 3 – 4 часа, явяват се нощем и засягат много по-често мъжете на възраст 20 – 50 г.

г) Други първични главоболия

Вторично главоболие

Главоболието е резултат на други болести или състояния, които засягат и главния мозък. Най-често вторично главоболие се развива при:

  • вторично главоболиетравма на главата или шията/врата
  • нарушено мозъчно кръвообращение – мозъчен инсулт, транзиторни исхемични атаки; мозъчен кръвоизлив или субарахноиден кръвоизлив; артерио-венозна малформация; мозъчна аневризма; васкулити (увреждане на мозъчните съдове при системни болести на съединителната тъкан – колагенози) и много други
  • несъдови вътречерепни нарушения – например мозъчен тумор
  • остра или системна употреба или въздействие на различни вещества (NO2, CO2, алкохол, хормони, кофеин, кокаин, канабис и други психоактивни вещества) или отказ от приема им
  • свръхупотреба на лекарства
  • инфекции и други разстройства във функционирането на организма
  • нарушения на черепа, врата, очите, ушите, носа, околоносните кухини, зъбите, устата и други лицеви или черепни структури
  • психични разстройства

фатално главоболиеФатално ли е главоболието

Много често главоболието не е нещо фатално, но то нарушава работоспособността, влошава качеството на живот (подобно на която и да е друга хронична болест), води до страдания, ползване често на болничен отпуск или дори до инвалидизиране и се явява една от най-честите причини за системно отсъствие от работа/училище и за загуба на работно време. Както в цял свят, така и у нас хората предпочитат сами да лекуват главоболието си. Това е много вредна практика – главоболието може да е признак на тумор на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, мозъчна аневризма или друго налагащо спешна помощ увреждане, което само лекарят може да открие. От друга страна – лечението под контрол на специалист може да доведе до излекуване или до значително намаляване на оплакванията. Само по себе си самолечението е вредно – то включва продължително взимане на обезболяващи лекарства понякога във високи дози, а злоупотребата с тях често предизвиква ежедневно главоболие. И порочният кръг се затваря.

Какво ще направи лекарят специалист при главоболие

действия при главоболиеЛекарят ще постави правилната диагноза въз основа на точната и прецизна анамнеза (разпит), вкл.информация за придружаващи и предхождащи болести и състояния, фамилна обремененост, начин на хранене и живот, вредни навици и на физикалния неврологичен преглед. Често тези способи в ръцете на опитен клиницист са достатъчни за определяне на диагнозата и съответната терапевтична стратегия. Това помага и за избягването на допълнителни ненужни изследвания. В редица случаи се използва дневник за главоболие, попълван от пациента.

При наличие на определени показания/ситуации специалистът може да насочи и за допълнителни изследвания: пълна кръвна картина, урина; образни изследвания на глава, главен мозък, шиен гръбнак или други; изследване на ликвор; биопсия на темпоралната артерия и други.

След това лекарят ще определи подходящата стратегия на превенция (предпазване) и лечение на главоболието.

Какво е значението на превенцията и как се осъществява тя

Целта на превенцията е да се установи контрол върху хроничното главоболие – да се намалят честотата, интензивността и продължителността на пристъпите от главоболие. Превенцията се осъществява чрез водене на дневник на главоболието; контрол на тригерите на главоболието (провокиращите главоболието фактори) и прием на медикаменти (медикаментозна превенция) съобразно препоръките на лекаря.

Какво е лечението на главоболието

Лечението е много различно в зависимост от типа на главоболието – първично или вторично. Най-общо включва използването на:

  • нелекарствени средства – промяна в начина на живот; редуциране и отстраняване на стреса; хигиена на съня; оптимизиране на работната поза; правилно хранене и частична диета – избягване на определени храни при доказаното им значение за поява на главоболието; масаж, прилагане на топлина или студ върху областите със стегнати/напрегнати мускули; biofeedback и мускурно-релаксиращи техники; акупунктура; хипноза, медитация; използване на хранителни добавки и растителни продукти – лавандулово масло, лайка, розмарин и тинктури от тях, които не лекуват, но подпомагат лечението
  • лекарства, като обезболяващи (аналгетици) и комбинирани обезболяващи средства (т. нар. ОТС-продукти: лекарства, които се продават в аптеките без да е необходима лекарска рецепта) – те могат да повлияят отделни пристъпи на главоболие, но не са ефективни при всички видове, бързо губат ефективността си, развиват зависимост и водят до т.нар. главоболие от свръхупотреба на медикаменти (medication overuse headache); нестероидни противовъзпалителни средства; трициклични антидепресанти; статини (ефективни при умерен до изразен мигренен пристъп, но притежават определени странични действия); опиоидни или наркотични медикаменти (използвани рядко и по изключение).

Кога следва задължително да се потърси лекар

  • при силно или продължаващо главоболие, което се явява за първи път
  • при влошаване, засилване на вече съществуващо и „познато” на пациента главоболие – макар и по-рядко това може да е проява на субарахноиден кръвоизлив в резултат на спукана мозъчна аневризма (разширение на кръвоносен съд), което е основание за незабавна лекарска намеса
  • при значима промяна в характеристиките на главоболието

emergency

  • при засилване на главоболието, съчетаващо се с повишена температура и стегнатост във врата
  • при главоболие, което се съпровожда и с припадъци
  • при главоболие след скорошна черепно-мозъчна травма
  • при главоболие и поява на допълнителни симптоми, като загуба (трайна) на зрение, на слух или чувствителност; изтръпвания, слабост в крайниците
  • при главоболие, което пречи/нарушава личния живот и работата и влошава качеството на живот
  • при главоболие, неподдаващо се на провеждано системно лечение
  • при поява на странични явления от лечението

 Запомнете!

  • първата крачка е точната диагноза: установяване вида на главоболието, ако е вторично – коя е причината за него
  • следващата фаза е определяне на точната терапевтична стратегия и оценка на ефекта на провежданото лечение
  • при всички случаи на силно изразено, внезапно и омаломощаващо главоболие, което се появява след удар по главата и нарушава нормалната активност или се придружава от други симптоми (световъртеж, замаяност, болки в окото или ухото, дезориентация, нарушение на съзнанието, гърчове) следва незабавно да се потърси помощ от невролог

Затова – преди да започнете да използвате каквото и да е (препоръчано Ви от аптекаря, съседа или приятел) – просто позвънете на Вашия лекар!